На Червената планета

На Червената планета

 

1

Съвършена красота. Покой.

Звездите увиснали са ниско.

В тази пустош човекът, Той,

нов свят да създаде поискал,

сега нетърпелив се чувства,

ръка протяга и рисува птица,

неоперена, тя от него се откъсва

и без криле възбог полита.

 

2

Мълча, а крещи небето горе:

„Ти кой си, дръзнал пътя тук

без мен да чертаеш и хората

да водиш упорито и напук,

не знаеш ли, че аз изгарям

и аз създавам, и аз вещая

всяка стъпка, и аз отварата

давам за живот накрая?”

 

Мълча, а ехото отвръща пак

на надеждата кънтящия апел,

животът поднебесен да е знак,

това е човешката ни цел.

 

3

Пейзаж пустинен, сенки бегли

рисуват червените скали,

два спътника отгоре гледат

как прахът се стели и лети,

но ето, друга сянка, на момиче,

преплита се със сянка на момче,

планетата изведнъж заприлича

на Земята синя, но без море,

 

планетата червена пак посреща

бездомни чувства, и открива

този мъртъв свят, че отсреща

Земята е планетата ни жива.

Оставете коментар