На Марс

На Марс

 

Родихме се на нашата Земя,

пораснахме и станахме човеци.

Сега се вижда твърде малка тя,

както и нашата Вселена.

 

Тя е люлка на живота,

тупти сърце в магмата дълбоко,

коренът се крие там,

някъде в Космоса голям.

 

Всяка нощ гледам към звездите –

някъде далече в Космоса открит

се крие тайната велика,

ще я разкрием някой ден.

 

Ще сътвориме нови кораби, ракети,

мощни, бързи звездолети,

кръстосващи великата Вселена,

ще стъпим скоро и на Марс.

 

Мечтая си да бъда първа аз,

да нося българското знаме,

с хляб и сол да ни посрещнат там,

добре дошли да сме при тези хора.

 

Дори да са зелени те на цвят,

с очи големи и кристални,

бих дала всичко за да бъда аз

жената първа, стъпила на Марс.