Мечта

Мечта

 

 

Учиха ме някога баба, мама и тати:

тук е всичко, което ще ми трябва –

семейство, приятели и всички познати.

Да се оглеждам другаде уж не трябва.

 

Но имах аз мечта една от малък:

да полетя нагоре към висотите сини,

а дали голям за мен е този залък?

Исках да видя гледки неоценими.

 

Минаваха дните и идваше нощта.

Дебнех в небето този интересен кръг –

чудех се – нима там ще да е и опасността? –

и винаги различен с впит в него сърп.

 

Сутрин се събуждах припрян да разбера

пак ли всичко лампата голяма ще освети.

И не исках по цял ден в нас да се прибера,

че дали и утре Слънцето ще заблести?

 

Пораснах и разбрах – тук е хубаво,

но тук и там различни са и заедно.

Притегли ме и тръгнах пъргаво.

Да науча и разбера исках не едно.

 

Сега мечтата ми реалност стана.

Космонавт съм – изучавам красотите.

От миналото спомен не остана.

Разбрах, че по-широки са земите.