Марс – експедиция за сам

Марс – експедиция за сам

 

 

Не искам да съм птица, а небе.

Не искам да съм реч, а слово −

то, просветлена, да ме отведе

в очите на пътуването ново

 

към дом, пулсиращ нейде там,

където светлината топло аленее.

А Марс е експедиция за сам…

Отдавна свят различен ме живее

 

и ме събужда в своите зеници,

присънващи ми цветове и думи.

Звезди се и не долетява с птиците,

защото гравитацията е безумие

 

за моя дух, издигнал пак платната

на Арго нов. А в кораба космичен

единственият път е светлината…

Въпросът за безкрая – реторичен.