Котката на господин Шрьодингер

Котката на господин Шрьодингер[1]

 

 

Архив. 30.03.2084г. Получено в 16:35 GMT
Не искам да ме разберете, няма и как,

но усещането от красотата на приземяването −

физично и гладко,

точно върху четирите ми изтормозени от близане лапи,

така уморени от вселенската плавност

и липсата на гравитация,

все още ме преследва.

Това пространство, заемало съзнанието на хиляди хора,

а отдало се точно на моята мека стойка

и мрачната топлина на липсата на време,

поне човешко такова,

е съизмерима с това да си бълха в козината ми

или трошичка по мустаците ми.

 

Удобно е да наблюдавам родното кълбо от слама

от горе,

от малкия си бозайнически ъгъл,

от дълбините на картоненото ми езеро −

от различната перспектива на мястото,

услаждащо наречено Млечен път,

макар и да усещам, че няма нищо млечно в него.

Понякога отърквам се в ъглите

и скърцам като ледовете на Европа,

понякога лежа по гръб и просто соча светлините,

там е Орион, ей там помръдва се Везни −

понякога приисква ми се да ги гоня,

а после осъзнавам, че безумно е дори за котка.

 

Тук рядко май вали,

откакто съм тук даже изобщо не е,

метеорологичните сведения са добри.

Занимавам с астрономическа картография когато ми е скучно,

спя под гигантски взривове, дупки и комети −

виждам първа светлината на умираща звезда,

още преди стопанинът ми да я види.

Няма нищо лошо да живея в удобния капан,

нито страх, че ще ме заменят с друга,

аз съм истинската −

първичният котешки взрив;

даже, в интерес на истината,

малко съм обидена задето изпратиха

онова псе първо преди мен,

ама се надявам то наистина да е умряло.

Както казват,

кучетата са слаби създания, жалки,

не стигат далеч,

нито трябва да излизат изобщо по-далеч от близкия им парк;

нямат право да се занимават

с възвишената вселенска красота и география,

с бъдещето на човечеството,

с Червени планети,

далтонистите им с далтонисти.

 

Вселената е създадена за същества като мен,

и, макар и да нямам рецептори за нейния мирис,

сега просто ще се отъркам в нея

и след малко тя

ще замирише на мой дом.

 

____________________________________________________________

 

[1] “Размислите на котката на Шрьодингер” е видеодневник и проект, резултат от съвместния труд на изследователи фелингвисти, психолози и зоолози, които в продължение на няколко броя публикуват в европейското научно издание “Ad Astra” своите бележки и наблюдения върху поведението на котката Ан, изпратена с научна цел на мисия до Марс. Чрез директните видеозаписи, препращани от базата й на Червената планета, наблюденията им заемат близо 250 часа видеоматериали и още около 50 страници разработки. Господин Шрьодингер, германски предприемач и ексцентрик, наследник на астрномът Пърсивал Лоуел, е един от основните двигатели на тази идея, като дарява своя домашен любимец за научната експедиция. Проектът предизвиква множество дебати от страна на зоозащитниците и научната общност за етиката на подобно действие в новия модерен свят.

Макар и много от директните записи и четения на поведението на котката по-късно да са загубени при големия пожар във всемирната библиотека в Санкт Петербург, част от тях са възстановени по описания на самите изследователи, както и от публикациите им в списанието. Последните сведения за живота на котката на господин Шрьодингер са получени около година след този дневник, като официалната причина за прекъсването му е повреда в антената. Съдбата на Ан все още остава неизяснена и е плод на спекулации, поне докато не се изпрати и първият пилотиран от хора кораб до там и не се разбере повече. Учените все още поддържат системите за живот и храна на съоръжението – бел. на автора.