И просто брой звездите

И просто брой звездите

 

 

Ако за дом имаш само Вселената

и този кораб огромен и същевременно малък;

ако под щита му е тясно за мечтите ти,

разпръсни ги сред крехкия безпорядък на вакуума.

И просто брой звездите.

 

Ако живееш като стих, изстрелян към безкрая,

сякаш копие, забито в черна дупка;

а утрото не е нищо повече от ентелехия,

втъкана в твоите гени,

ти просто брой звездите.

 

Надникни отвъд Вселената,

простряла се пред теб като калейдоскоп.

Прилегнал в нишата си нарисувай нов образ от гама лъчи,

Открий плача на тъмната материя.

И брой звездите.

 

Извий се като букла на пространство-времето.

За боговете нови ритуала извърши.

Потърси измежду близките си хора и сред чуждите,

решетките, където любовта заплюват пренебрегнатите.

И не губи от погледа звездите.

 

Изкуствената гравитация щом умори нозете ти,

отрова бавна въздухът е в дробовете ти

и непосилно е теглото на носталгията,

ти само погледни безбрежната галактика.

И брой звездите.

 

Не се отчайвай и не се предавай.

Ти зрънце си и мост,

ти си животът, който търси нов дом,

спирала си, извита към безкрая.

Ти звезден прах си, който се завръща

към къщата си най-просторна,

към Вселената.