Идва ден

Идва ден

 

Човек срещу природа, рунд пореден.

Повежда той. Уверен, делови,

върви към пировата си победа.

Наясно е за риска, но върви.

 

След него черни пушеци токсични

обгръщат смръщения небосклон,

под тях натрапчиво и елегично

кръжат ята торбички от найлон.

 

Мени се планетарната картина

завинаги, с тревожна бързина.

Горите се превръщат във пустини,

моретата – във нефтени петна.

 

А синоптиците вещаят бури

и мрачен за света ни хороскоп.

Земята вдигала температура,

от полюсите тръгвал нов потоп…

 

И идва ден, преди да се разтвори

небето за глобалния порой,

когато със междупланетен кораб

към Марс ще  литне следващият Ной.