Земна

Земна

 

 

Ще си остана тука на Земята.

Едва ли някога ще я напусна.

Съдбата ми е с тежестта на камък,

а мястото, откакто помня – пусто.

Напук на всички щурави Икари

оставам си безкрила. Твърде земна.

Понякога се случва да поискам

отвъд чертата някак да прогледна.

Но сигурно са плътни всички щори

и този опит трудно се удава.

С ръка помахва благо горе Господ,

отвръщам му и тука си оставам.

А онзи Космос в костите ми дреме.

За нищо на света не ме напуска.

Промъква се във земното ми време

и вика ме към него да препусна.

И някак инстинктивно предусещам

промяната, която бавно зрее.

Която ме подготвя да порасна,

и в нови светове да ме зарее.

Тогава ще прекъсна всички връзки

завързани за пъпа на Земята.

В небето ще разходя жадни пръсти

напипвайки ключето на вратата.

Ще бъде взрив. Пропуквам тишината

тъй както от черупка се излиза.

За тази свобода, която чакам,

отстъпвам и последната си риза!