Звезден вик
Звездите светло мълчат…
Само помежду си шепнат:
Колко сляп е светът
за любовта заветна…
Всички небесни тела
нежно трептят в своя ритъм.
Мелодията за тях е стрела,
която към човека отлита.
И всички те провикват се днес
към тебе, човеко, с чиста надежда:
„Отхвърли ти сивия стрес
и облечи на любовта бялата одежда!”
Нима, човече, желаеш ти сам
все тъй като истински Марс
да водиш войни все тъй ням,
все тъй сляп във целия фарс?
„Спри!” − молят те те,
напявайки нежно за добротата.
С лъчи крехки галят твоето лице
и правят ти неразрушими крилата.
Радвай се на звездите −
съвършено Божие творение.
Вярвай и следвай мечтите,
които осмислят твоето сътворение…