Душата ти

Душата ти

 

 

А ти замислял ли си се за Марс

и колко той прилича на душата ти?

А тя е кратер на заспала страст,

така самотен в пустотата си.

 

Мислил ли си за студа,

така сковаващо обезнадеждаващ?

Мислил ли си, че до теб гори звезда,

а ти си все така натрапчиво смразяващ?

 

Животът ти е пълен с върхове,

които сам не можеш да изкачваш.

Опитваш се, възпрян от ледове,

над нещо непокорно силно властваш.

 

И стопля се сърцето ти за миг,

като огряната от Слънцето Вселена,

но духът ти си остава разнолик –

ту  тлее силно, ту се ражда в плът студена.