СОВ

СОВ

(АУТСАЙДЕРЪТ)

 

 

 

Върху клепачите на спящия младеж връхлетя запъхтяно стадо слънчеви зайчета, нахлули през огромния насрещен прозорец, току-що отворен от камериерката. Тя се бе плъзнала из стаята безшумно  като дихание на спящо бебе и след стандартните автоматизирани процедури по хигиенизиране на стаята, извършени със заучени движения, беше се оттеглила все така дискретно, изнасяйки недокоснатото блюдо от снощната вечеря на обитателя. Закуската му беше сервирала още с влизането си на подвижния трапезен плот до леглото му.

Всъщност младежът не спеше. Едновременно с щракването на плъзгащата се врата след излизането на обслужващата го камериерка очите му се отвориха рязко като на внезапно изправена спяща кукла. Бяха зачервени от безсънние. Извръщайки поглед към плота, монтиран към леглото, той огледа поставения кристален поднос с пресни южни плодове, леки апетитни сандвичи и ободрителни напитки – стандартната закуска в ПСОВ – пансиона за субекти с ограничени възможности, който той обитаваше. Пребиваването му тук беше кошмарът на ЕИУУД-3 – както се обозначаваше пансионерът. Върху електронната гривна с изящен дизайн на лявата му ръка имаше миниатюрно компютърно устройство, което съдържаше освен наименованието му също и рожденната дата, личният му планетарен номер (ЛПН) и кода на банковата му сметка, каквато всички родители на Земята бяха длъжни да открият още с раждането на детето им в задължителен минимален размер в ЙОви – уравнената отпреди 104 години обща световна валутна единица.

Четири денонощия по-рано ЕИУУД-3 беше въдворен повторно в ПСОВ след печално завършилото му явяване на последното експертно изпитателно зареждащо ниво в един от центровете за финализиране селектирането на бъдещите специалисти, съобразно с установените и сумирани през годините данни за наклонностите и възможностите на младежите и девойките, навършили към момента 18 години. За негов ужас той окончателно тика негодни за никаква конкретна работа човешки индивиди – които се отглеждаха на обществени разноски съгласно решението на Лидерския ешалон към Световната Федерация на народите. Т. нар. ПСОВ, помещаващ се в комфортната сграда в района на Източните Алпи, департамент Швейцаустрихт на европейския континент,  предлагаше всички удобства и екстри за спокоен и безгрижен, макар и безполезен живот на белязаните с неспособност да се изявяват в която и да е област на работа жители на планетата. ЕИУУД-3 не можеше да се примири с тази роля на обречен.

Според гласуваните от Световния Парламентарен елит през 2086 год. образователни реформи обучението на населението на Земята беше систематизирано в няколко задължителни последователни нива: всички деца, навършвайки 3,5-годишна възраст, преминаваха през експертно изследване на СУМЕТ/ИЛХ – скенер за установяване на ментално-емоционално-творческите личностни характеристики, чрез който се правеше с 97,5%-на точност разчитане на вродените им заложби, наклонности и умения. На този етап малките земни жители биваха подлагани и на първата си учебна процедура в „Пълнителя” – Център за начално зареждане с основните познания за света и обитателите му, което ставаше автоматично в рамките на 45 минути чрез безболезнено и безопасно дозирано захранване на паметта им. Описано на понятен лаически език – това ставаше с помощта на специална мини-каска с монтирани във вътрешността и електроди, свързани чрез проводници с централна компютърна памет, от която съм каската, значи и към главата на детето, се „преливаше” концентрат от универсална информация в достъпен за децата „сдъвкан” вид. За тази цел към конструкцията бяха инсталирани и мини-електромобили, пружиниращи на място в обезопасени огледални кабини, където малките посетители се забавляваха „возейки” се, и едновременно се обучаваха.

По това време приключваше и участието на родителите в отглеждането на потомството им. От този момент нататък малчуганите се разделяха в ПНСРД – пансиони за стандартизирано начално развитие на децата, където освен храна и облекло им се предоставяше и оборудване за игри и развлечения, подходящи за възрастта им и спомагащи за изява и развитие на способностите им. За тях се грижеше специализиран персонал от гувернантки, готвачи, лекари, технически персонал за поддръжка на оборудването, но не и учители – обучението беше самостоятелно и спонтанно. Такива детски пансиони имаше по няколко във всеки от 518-те департамента на Земята.

На 7-годишна възраст всички деца преминаваха през второ образователно ниво – за проверка на резултатите от естественото им развитие чрез СУМЕТ/ИЛХ и зареждане с нова, по-богата информация от „Пълнителя” в съответните центрове.

До 11-годишната си възраст хлапетата пребиваваха в ЦУР – центрове за универсално развитие, където все още се самоизграждаха във всички произволно избрани насоки, като за тази цел разполагаха с елитни бази от технически, художествени, научни, спортни и др. съоръжения, материали, апаратури за експериментиране и творчество във всички области. Тук също не фигурираха учители, каквито са били ползвани в далечното минало. Имаше само консултанти, охранители, техничски персонал, служители по прехраната и хигиената.

Оттам нататък, навършвайки 11-та си година и преминавайки на трето ниво през СУМЕТ/ИЛХ, а след това и през „Пълнителя”, децата се насочваха по разпределение в различни ПКР – пансиони за квалифицирано развитие по съответните специалности, за които бяха доказали всяко своите способности – където практикуваха познанията от последния си „пълнеж”, ползвайки се от предоставената им модерна целева база – апаратури, прибори и пособия, материали, суровини и др. Наблюдаваха ги по-възрастни квестори, а екипи от помощен персонал се грижеха за тяхната прехрана, хигиена, комфорт и безопасност.

При тази първа селекция на бъдещите специалисти обаче се отделяше по една неголяма група деца от всяка проверена от скенера и заредена от Пълнителя „партида”, които биваха окачествени като неориентирани към никаква конкретна професия и дейност и бяха разпределяни в малкото на брой ЦДНОК – центрове за допълнително наблюдения и оценка на качествата на малобройни такива „нестандартни” и считани официално за непълноценни деца. Там попадна и ЕИУУД-3 на 11-годишната си възраст, което беше първото му разочарование. “Станала е грешка.” – каза си той – не може да съм негоден за нищо. От съвсем малък се чувстваше хиперактивен, интересуваше го всичко и опитваше всички форми на експериментиране, до които имаше достъп в пансионите. Наложи си да изтърпи и оползотвори максимално следващите 4 години в посочения му ЦДНОК, където възпитаниците имаха възможността да се интегрират, за което разполагаха с богата и високотехнологична материално-техническа база. Даваше им се шанс при следващото, предпоследно мозъчно сканиране за уточняване на бъдещите професии – при навършването на 15-годишна възраст – да проявят евентуални допълнително придобити или излезли наяве ментални умения и възможности за определена дейност. И действително една част от категорията професионално „неблагонадеждни” млади хора се оказваха с възникнали впоследствие и оформени донякъде склонности към някои конкретни професии и биваха пренасочвани заедно с общата маса работници, експерти в хуманитарните или технически области и творци на изкуството в съответните специализирани центрове за усъвършенстване на професионалните умения – СЦУПУ.

Недоказалите се на четвъртото ниво на теста за личностно развитие младежи и девойки се изпращаха в ПСОВ – пансион за субекти с ограничени възможности, който беше единствен на Земята, защото се брояха на пръсти насочените към него лица от всеки випуск на подрастващите кадри. Забележителното беше, че в това заведение се полагаха удвоени усилия за постигане на резултати в разностранното развитие на обитателите му под формата на ултраавангардна материално-техническа база – като също се изчакваше и наблюдаваше самостоятелното естествено развитие на всеки индивид.

Преди три години ЕИУУД-3, тогава 15-годишен, беше извозен заедно с още 19 младежи и 8 девойки от крайбрежния беломорски ЦДНОК към средището за междинно разпределение на професионалистите – за предстоящия последен стандртен тест и последващото автоматично „захранване” на бъдещите кадри с експертна информация от Всеобщата База данни, която съдържаше екстрата от последните постижения в науката, техниката, изкуството и др. По лицата на спътниците от превозващия ги експресен аеромобил се четеше примирение и прилежно равнодушие. ЕИУУД-3 обаче беше трескав, развълнуван и нетърпелив за поправи грешката от предишната класация и да получи своя шанс за пълноценен живот. Изпълнен с увереност и оптимизъм, той се вля след пристигането им в потока от бъдещите трудови и интелектуални дейци и зачака реда си за тестване в залата за сканиране в централната част на средището.

Резултатът от сводката на данни след проверката на обнадеждения младеж беше съкрушителен и неопровержим: СОВ – субект с ограничени възможности. ЕИУУД-3 гледаше присъдата си на електронното табло и не вярваше на очите си. СОВ. Аутасайдер, ненужен на обществото паразит. Само той и още 5-тима души от целия този випуск, изпълнил сградата на Центъра за професионално насочване, които трябваше да отлетят към Алпийския ПСОВ. След три години щеше да има нова, последна проверка на постигнатото в развитието им, но дотогава, а и след това я камилата, я камиларят…

По зададена команда на електронното табло шестимата от групата СОВ се заизтегляха от информационната зала по един от коридорите към посочен предварително асансьор, който ги свали да партерното ниво на сградата, откъдето по друг коридор се отправиха съм изхода за предназначения им транспорт. В главата на ЕИУУД-3 кипеше бунт. Не искаше да се предаде току-така. Нямаше никакъв конкретен план, разбера се, но на партера изостана от тримата младежи и двете девойки в колоната пред него, запътени към очакващия ги на една от пистите отвън аеромобил, предназначен да ги превози до ПСОВ. Порталът между тях  и „отцепника” се затвори безшумно. ЕИУУД-3 продължи по коридора сам, разминавайки се с тук-там съм забързани служители. Никой не се вглеждаше в никого – всеки следваше определена посока и цел, освен обърканото и отчаяното момче, което също се опитваше да си придаде съсредоточен и целенасочен вид – но в душата му бушуваше буря. Спря се пред последния портал и изчака той да се отвори, след което се втурна панически по алеята, която се беше простряла навън като празен ръкав на дреха. Беше посипана със сребристобял пясък – вероятно доставен от мините на Марс, в които се добиваше такава суровина – споен с еластична кремава стъклоподобна материя, която леко пружинираше под краката му и създаваше усещането, че всеки момент може да литне. От двете страни на алеята растяха почти равни по височина разноцветни розови храсти, напъпили или полуразцъфнали в ранната пролет. Зад тях се простираха тревни площи с разхвърляни тук-там наглед безразборно декоративни дръвчета от източен тип, които всъщност бяха посадени в специален ред, подобен на естествения. Това беше зоната за отдих на персонала от Административния център.

ЕИУУД-3 се поуспокои и седна на една пейка от ефирна розова метална сплав с формата на разтворена шепа, каквито имаше монтирани на равни разстояния покрай алеята. Слънцето леко преваляваше на запад и светлината му огряваше някакви две смътни въображаеми фигури – по-скоро част от далечен спомен за най-ранното му безгрижно детство, което се пресичаше от двама грижовни родители – но това видение беше полупрозрачно като утринната омара. В уталоженото му съзнание остана да пулсира само горчивата констатация, че беше практически безполезен за никого, неспособен да върши нищо. „Не може да е вярно – казваше си той наум. – Това е някаква чудовищна грешка.” Трябваше обаче да докаже правотата си, а той не знаеше как. Нямаше идея за начина да се оборят компютърните данни от СУМЕТ/ИЛХ. Стана и продължи, без да бърза, към кедровата гора, продължавайки да търси напрегнато в ума си някакво решение. Но не беше зареден с командни данни за реакции и поведение в подобни ситуации на протест. Когато наближи гората, иззад дебелите стволове на дърветата излязоха двама мъже с униформа на охранители от пансион, която беше еднаква за всички подобни заведения по Земята. ЕИУУД-3 се обърна с намерението да побегне, но по алеята към него вече приближаваха други двама униформени.

Така или иначе той беше приобщен към „колегите” си, заедно с него 17 на брой тийнеджъри – 12 момчеати 5 момичета – които отпътуваха към Алпийския ПСОВ. У останалите, които бяха дошли заедно с тях от византионския ЦДНОК, бяха възникнали професионални качества и ги прехвърлиха в лагера на годните за работа, за да се интегрират и усъвършенстват в следващите три години.

За ЕИУУД-3 остана надеждата, че при последното тестване не мозъците им на 18-годишна възраст той все пак ще бъде достойно оценен и квалифициран като подходящ за някаква дейност, след което неговите неясни и за самия него умения, които изпълваха съзнанието му, ще бъдат пълноценно използвани в системата на обществения труд. „Не може да съм аутсайдер – насърчаваше се той мислено. – Рано или късно трябва да бъдат открити от някого или от нещо моите способности.” Тази самооценка му даваше кураж в продължение на 3-те години, прекарани в полите на Алпите, където той и другите му спътници от Беломорския център са бяха приобщили към младежи и девойки, отпаднали от групите СОВ от всички департаменти по Земята. Последната експертна оценка щеше да бъде фатална за тях. Ако в личността им все пак беше изплувало някакво професионално качество, талант, трудова наклонност – то смятаният за почти безпогрешен скенер щеше неизбежно да го засече и субектът имаше последен шанс да получи някаква работа и да живее сред обществото. Безнадеждно отписаните ги очакваше безплодно съществуване в пансиона.

След последния тест сборният резултат на ЕИУУД-3 беше безпощадно категоричен – СОВ! Той беше така шокиран, отчаян, възмутен, че в началото дори не му мина през ума да бяга, обезсърчен и безсилен да прескочи окончателно спусналата се пред него бариера. В Алпийския пансион бяха върнати общо трима младежи – заедно с него – и една девойка. Първите два дена, движен от инерцията, той извършваше всички стандартни действия, но механично и с „изключен бушон”, така да се каже. От два дена насам обаче ЕИУУД-3 беше се мобилизирал и съзнанието му беше в „пълна бойна готовност”, както се изразяваха летописците на времената отпреди 200 години, за която епоха Пълнителят им беше „прелял” някои исторически сведения. Непримиримият СОВ трябваше да намери изход от положението си сам. Нямаше да се остави да изгние в този резерват за некадърници. Не!

През последните две денонощия ЕИУУД-3 нито можеше да спи спокойно, нито да се храни. Цялото му същество въстана срещу избора, направен вместо него самия, за това невзрачно съществуване. Тазсутрешната му закуска още седеше недокосната на плота до леглото му. Младежът се надигна и седна в него. Беше слаб, с елегантна фигура и правилни черти на лицето, с високи и подчертани скули. Кафявите му очи имаха бадемова форма с леко приповдигнати краища, а над съвършеното му мраморнобяло чело се разделяше на две симетрични части правата му черна коса, прибрана строго за ушите. ЕИУУД-3 не беше екстравагантен.

Усети глад и започна полека-лека да се храни, оглеждайки самостоятелната си стая с поглед, който трябваше да е прощален. Стените бяха облицовани в розово, със симетрични сини капки по тях. Предоставено му беше за лично ползване най-модерното за момента компютърно устройство, фитнес-уредба и спортни пособия за зимния сезон. На едната стена беше монтиран електронен календар, който показваше 2155 година, 46-ти ден от месец гардандион – един от шестте месеца в годината, която допреди столетие е била делена от хората на 12 месеца. Новият календар беше въведен в употреба от 2039 г.

Беше 8:47 ч. преди обяд. Облеклото му се състоеше от мека пижама в тъмновиолетов цвят, ушита от немачкаема, огнеупорна и непромокаема материя, и ефирно леки лимонено-жълти чехли. Дрехите за разходка и различни занимания на пансионерите бяха в общо гардеробно помещение с денонощно обслужване от дежурен служител. Имаше просторна столова с меню на скъп ресторант, но поради неявяването на ЕИУУД-3 там през последните 2 дни му поднасяха храна в леглото. Той беше вече готов да потърси сам съдбата си на каквато и да е цена и се закани мислено след излизането си да не се върне никога повече тук. Искаше поне да опита. Дори не отиде да се преоблече. Бързаше да се измъкне някак си от ПСОВ незабелязано. Задачата се оказа лесно изпълнима. Явно никой не очакваше от обитателите нестандартни прояви, затова и наблюдението върху тях беше на занижено ниво. Все пак тук пребиваваха пълнолетни хора в адекватно състояние. ЕИУУД-3, макар и миролюбив по характер, не поддържаше специални дружески отношения с никого от другите пансионери, нито пък имаше сантиментални връзки, затова се измъкна, без да се сбогува с никого. Из потъналия в зеленина двор все още не беше излязъл никой поради ранния за това място час, в който все още всички закусваха в сградата. Външният портал се отвори безпрепятствено и се затвори за гърба на младия човек, напуснал територията на ПСОВ по пижама и чехли, само с електронната гривна на лявата си ръка, която заместваше всички документи, използвани допреди сто години за идентифициране на субектите, включително и парични знаци за разплащане при пазаруване, пътуване и пр. Злоупотребите от онова време, за които разказваха електронните книги, отдавна не съществуваха. Тръгна по единствения път, водещ към неизвестността, наречена личен избор на съдбата. След час и половина стигна до обширна каменна площадка, приспособена за кацане и излитане на пътнически аеромобили, превозващи туристи, посещаващи целогодишно Алпите, за да се насладят на атрактивната им красота. Край миниатюрния аеропорт имаше чакалня колкото градски електробус, в която още двама пътници чакаха поредния полет. ЕИУУД-3 се присъедини към тях без да ги впечатли и да буди любопитството им. След около 20 минути туристическият аеробус, кацнал на площадката за кратко, без от него да слезе някой, ги качи и отлетя. Кондукторът приспадна сумата от сметката на пътниците, което беше отбелязано в електронната памет на гривната. ЕИУУД-3 щеше да слезе на последната спирка. Никой от останалите шест пътници не му обърна внимание. Гледката на осветените от слънцето облаци, над които се носеха, го заслепи и упои и той се унесе в сън… Отново пред него се появи почти неосезаемо видение на тъничка млада жена с бакърен цвят на косата и почти еднакъв на височина с нея мъж със скулесто лице, които държаха от двете страни люлка, завързана за раззеленено дърво, и люлееха в нея смеещо се розовобузесто дете…

В късния следобед аеромобилът кацна на крайния пункт на маршрута си – в покрайнините на малък далекоизточен град, в департамента Чибанг Лао-йло. Наблизо до аеропорта имаше спирка на градски електробуси. Току-що пристигналият ЕИУУД-3, останал накрая единствен пътник в аеромобила, слезе от въздушното возило и се упъти към последната спирка на градския транспорт. След няколко минути потегли към центъра на непознатото азиатско градче с поредния 7-местен електробус.

Още при слизането си на произволно избрана спирка в градчето беглецът разбра, че е проследен и разкрит. На отсрещната страна на улицата беше спряла кола с отличителните знаци на Алпийския ПСОВ, а на нея се бяха облегнали двама служители в задължителните униформи на персонала от пансиона. Нямаше време да мисли как бяха попаднали точно в този момент тук, нямаше смисъл да бяга. Беше обречен. Очите му плувнаха във влага. Стоеше като истукан, а служителите от ПСОВ се спогледаха многозначително и го приближиха почти усмихнати. Помолиха го дружелюбно да ги последва и с миролюбив жест го подканиха да се качи в колата им…

Ето какво му разкри лично Върховният Главнокомандващ на Елитния Корпус за откриване, опазване и стимулиране на гении, който долетя след 80 минути в Цян Дзъ – малкото градче в Източна Азия, в което беше попаднал злополучният СОВ, бягайки от присъдата си на аутсайдер:

– ЕИУУД – това е абревиатура, която означава Екзепляр с Изключителни Универсални Умения и Дарби, най-рядкия и ценен човешки вид на планетата. Номериран си с числото 3, защото това сте всичките бройки от вида, открити през последните 70 години. Рождението ти име е Иван, по баща – който е азиатец от Острова – Такимото, роден от майка славянка в департамента Балканджик, където двамата ти родители  живеят и работят като аграрни селекционери.

Твоите предшественици от вида ЕИУУД са тези, които са усъвършенствали живота на земята до днешните му стандарти. Самата система за преливане на знания и откриване наклонностите на хората към определени професии, включително и селектирането на гениални творци, е създадена от гений. Най-трудното е такъв не просто да бъде открит, а да проработи в него креативен дух, Процесът, както си разбрал и си го изпитал на гърба си, е бавен и мъчителен. Понякога човек цял живот носи в себе си чудото на гения, без да има сили, воля и желание да го изяви. Между впрочем затова още в ранна възраст родителите се изолират от отглеждането на децата им, тъй като обикновено те оказват натиск в развитието им поради сантиментални субективни фактори и така изкривяват реалното им насочване към това именно занятие, за което са способни.

Още при първото тестване на подрастващите поколения си проличават изключителните заложби на някои деца, което е рядкост. Това са бъдещите откриватели, изобретатели на иновационни технологии, създателите на най-съвършената музика, художествено творчество, поеми. Но човешкото съзнание на тази възраст не е узряло за безпрепятствено приемане на този факт. Ето защо след време потвърдените потенциални гении се отделят от другите деца под претекст, че са недостатъчно развити, в добре познатите ти ЦДНОК, за да се провокира тяхната пробивност, желанието им да се самодокажат въпреки официалното отрицание на качествата им. Още древните практики са доказали, че преждевременното признание приспива и даже руши таланта, а препятствията по пътя на развитието му го стимулират и закаляват. Геният не е просто това, което е заложено у теб, а силата, с която го изявяваш.

По тази причина при всяко тестване част от членовете на  вашата група бяха пренасочвани към стандартни професии. Наблюденията и експертизите показаха, че те нямат достатъчно хъс да използват пълноценно целия си творчески потенциал. Ти се оказа най-надеждният „пациент”, защото единствен се възпротиви на механичното статукво – да бъдеш току-така изхвърлен от обществото по преценка на някаква машина, па била тя и най-усъвършенстваната.

15-годишният тийнейджър се смята от нас за все още неукрепнал психически, емоционално, ментално, физически ако щеш, да понесе товара на факта, че е свръхнадарен. Затова изпитанието ви продължава до 18-годишна възраст, когато също голяма част от вас се пренасочват към стандартни специалности – след установена невъзможност да се самодокажат като гении. Тъй като ти надхвърли очакванията ни и се опълчи срещу класификацията ти като посредствен и негоден, ще ти съобщя добра новина: такива като теб се появяват горе-долу веднъж на четвърт век и представляват общочовешката ценност. Ти си третият, открит от въвеждането на СУМЕТ/ИЛХ и новата система на обучение и развитие на младите хора. Уникалното във вас е, че съчетавате изключителни природни заложби с упорит характер, самоосъзнати сте като различни и горите от желание да бъдете полезни с уменията и дарбите си. На вас се крепи надеждата за прогреса на човечеството.

Върховният главнокомандващ направи продължителна пауза и се вгледа в лицето на младежа, който го слушаше, извърнат замислено към огромният прозорец в кабинета, в който седяха. По изразителните скули на Иван се търкаляха сълзи.