Пощальонът на мъртвите

ПОЩАЛЬОНЪТ НА МЪРТВИТЕ

 

Мракът обгръщаше Вселената. Малката совалка, бавно, се мъкнеше към терминалът за изстрелване в открития Космос. Някакъв джаз поскърцваше от озвучителната система. Скучно, сънливо и кухо. Така М определяше броденето из галактиките. Пощальон на мъртвите – никой не искаше да го върши. Заплащаха добре, но си беше неприятно. Обикаляш планетите. Търсиш колонии и събираш писма или даваш, ако има на кого.

Земляните се бяха разпрострели на много планети. На някой си беше Рай, на други Ад, а на трети – като на Земята – издъвкана дъвка, която няма вкус, но не намираш подходящо място да я изхвърлиш. Човечеството не се научи да живее в мир. Преживя апокалипсис, обещания за такива, срещи с чужд разум, но си остана алчна и гладна, консуматорска маса. Отказа се от гласът на разума. Повярва в Науката , която се самоуби, прероди в Религия и тотално изгуби смисълът на Съзиданието си.

Марс. Това се оказа нов шанс за Земята. Държавите се обединиха в един единствен мегаполис. Строяха совалки, ракети, станции, спътници, сателити, орбитални станции. Подготвиха десетките хиляди доброволци, записали се в пионерските щабове.

В Библията се казва, че в начолто е било Словото. На Марс – в началото са били разхерметизирани капсули, обезводняване, глад, изкуствена атмосфера и радиационни облъчвания . Оцелелите създали процъвтяваща колония, колонията се развивала, разраствала и обединявала с иноземци. В хората се пробудила, отдавна погребаната , надежда за обидинение, мир и всичко това, което на Земята се поставяло в сферата „ утопия „ ,  „ червен радикализъм „ , „ комунизъм „. Културата, образованието, семейството, идеята за благоденствие – станали водещи.  „ Новите учени”,  осъзнали, важността на продължаване на колонизирането и разпросраняването на „ новите идеи „.

Това е било. Минало . Сега, всичко беше едно очакване, че Вселената ще се смили, над Човечеството, и ще му позволи да съществува с нормалното му ДНК .

М извади холографската карта на Космоса или, поне, на познатите галактики. Избра една малка точица. Алфа гама сигма 123 . тка се наричаше. Малка колония. Живееща в някаква симбиоза между плътта, флората и машините. По последни данни, някъде там, имаше нормални човешки същества.

Совалката се сгромоляса на платформата. Мегафоните пищяха. М се затича и се хвърли в най-близкия транспортер през времето и пространството. Измънка посоката, запали цигара и затвори очи. Понякога се надяваше да не се събуди. Да бъде разпилян на атоми из Вселената. Беше свикнал с обиколките и търсенето. Началното очарование изчезна. Вече не беше авантюрист, понижи се в мастилено петно, което, отчаяно, се стреми към пода и мокрият парцал, а след това…каналът. Така, Вселената, изгуби смисъл за него.

Отвори очи. Намираше се насред огромна гора или , поне, така си мислеше. Всичко трябва да е огромно, независимо че виждаш само дървета, което реално ти пречи да се ореинтираш за реалните размери. Следващото е страх, че нещо дебне, а накрая…припадаш с болки в главата.

Събуди се сам. Нищо ново. Непокътнат – скучно. Нямаше тръпка – иронично.

Определи някаква посока и тръгна. Гората беше прекрасна. Напомняше на лесовете, показани в учебника по пра пра история. Имаше ухание, но на нещо непознато. М свикна с миризмите на новите светове. Не бяха страхотни, но поне приемливи. Навсякъде миришеше на напреднала технология, религиозна диктатура, войни, публични домове, сметища…но тук…беше попаднал в снимките от албума на пра пра пра дядо му. Имаше шумове, който познаваше единствено от холограмните стаи, където се обучаваше. „ Грешка на транспортера?! „ – запита се М, но толкова реална реалност не беше усещал.  Достигна до ръба на една скала. Отдолу се откри, невероятната, панорама на град . Подобен на Земните градове. Онези от учебника. Бавно се замъкна по една пътека. Чуваше шумове, но някак рафинирани. Усещаше спокойствие , чуваше мислите си, мастиленото петно започна да се разтича по – предпазливо .

–          Здравей ! – посрещна го някакъв мъж на средна възраст – професор Соломон , а ти си ?

–          М , пощальон на мъртвите ! – отговори М и се замисли за доверието, което го обхвана при тази среща

–          Ахааааа, колониално дете ! Добре си се получил, явно си заченат и отгледан в нормални условия

–          Ами, ако така се наричат семейството, училището и всичко останало

–          „Така се наричат” – отговори Соломон –  Но по важно е Ти как ги приемаш

–          Хмммм, като забавната част преди скока към асфалтирана повърхност !!!!!

–          „Асфалтирана” ! Имаме си начетен пощальон. Ела да те заведа в града. Тук е смахнато , а за теб работа няма.

–          В смисъл ?!

–          Ами тук е последното място, където Земята е Земя ! Опитваме се да живеем като земляните, преди колонизирането. В онзи момент, когато са осъзнали важността на Себе си ! – каза Соломон

–          Ааааааааа Марс ? – попита М

–          Марс е илюзия ! Последен сън на умиращ левиатан ! Троя на модерната епоха! – прокашля се професорът – там създадоха и унищожиха човешкият стремеж към Съвършенство. Не става дума за общественото благоденствие, а за духовното израстване. За овладяването на стихиите, подтикващите към „скока към асфалта” – намиган Соломон.

–          Искаш да кажеш, че оцеляването на биологичната единица няма смисъл ?! – не издържа М

–          Казвам, че „биологичната единица” оцелява, ако се „стреми”, а не като се надпреварва в доказване на единомислие. Когато са напускали Земята, са зарязали Библиотеките, музеите, стадионите, концертите, залите. Онези малки неща, които са родили възможността „Марс”. След това двете планети са се превърнали на еманация една на друга. Подхранва ли са надеждите на милиони, че всеки има място в някакъв, платонически идеилизиран свят, като са карали Човечеството да се подчини и съгласи с метаморфозирането на Аза. Генна модификация – това е най-малкото зло.  Срещата с иноземците е била решаваща. Човечеството не е приело предложението духовно и физическо извисяване. Подмамило се е по пришалските играчки. Защо са ти нови светове, ако няма кой да ги проучи. Превърнали сме се в скакълци. Нападаме. Завземаме. Консумираме. Изтребват ни. Създадоха Вас – пощальоните , защото ги е страх да приемат истината за себе си – не еволюирахме, превърнахме се биомаса, крепяща се в някаква форма , благодарение на първобитната физика. Вие събирате сведения за неуспехите , до които са довели решенията на всички ни. Искаш мъртви ще ти покажа. Искаш неуспешни опити ще ти покажа, но искрено желая да те запозная с нещо, което наричат регрес – Щастието . Щастието от допира на чистат вода. Възбудата от откриването на таланта….

Погледът на М се рееше в празния Космос. Совалката се тресеше. М взе решение…последното му преобръщане на вътрешностите му в остарели совалки .

Оставете коментар