Не си изпускай нервите

НЕ СИ ИЗПУСКАЙ НЕРВИТЕ

НЛО-то изскочи неочаквано, снижавайки се пред колата и Ицо удари спирачки. Преди да я закове, то се издигна рязко нагоре и изчезна, а камионът зад нея, набрал инерция, я чукна отзад.

– Леко изкривена броня, счупен ляв заден фар – огледа педантично щетите по колата му пристигналия навреме пътен полицай, после се обърна към шофьора на камиона –  Налага се да дадете проба за алкохол!

– Той не е виновен! – разказа подробно какво се случи Ицо.

– Тогава на вас ще взема!

Уредът отчете нула промила. За миг полицаят се замисли, после извади някакъв формуляр и го попълва около четвърт час.

– Прочети го! – подаде го на изнервения от чакане Ицо. За толкова време бе успял да измъдри едва едно изречение: “Навлизане в насрещното движение с несъобразена скорост”.

– Излиза, че аз съм виновен! – вгледа се в квадратното лице Христо. Студените, зли очи сякаш бяха на терминатор.

– А ти, кво, искаш да гоня някакво хипотетично МПС ли? – светнаха строго индикаторите-очи. – Такива фантасмагории не минават!

– Имаше нещо, попитайте ги! – обърна се Христо към шофьора и спътника му. – Що мълчите, бе, нали видяхте какво стана!

Вместо да отговорят, те се измъкнаха тихомълком. Вбесен, Ицо усети мощен прилив на негативна енергия, която освободи орално:

– Овчи душици, бягате като страхливи овце! А ти! – обърна се към полицая – Ти си един тъп робот, програмиран да пише само актове!

Влизайки в колата му се стори, че в отговор очите му наистина пробляснаха в червено, а от кабината на камиона дочу тъжно блеене. Вече не съм на себе си, запали и потегли, усещайки тотална отпадналост.

– Що закъсня? – попита го жена му пред вратата, която тъкмо извеждаше децата на училище.

– Ами стана инцидент. Полицията ми състави акт… щото…

– Аз направо щях да ти взема книжката като знам как караш!

Опитът да й обясни пътната ситуация я разгневи още повече – все той бил прав, виновни били другите. За нищо не го бивало, никога не й помагал, можело поне веднъж да заведе децата на училище.

– Че някой кара ли те да ги водиш, да не са малки? – й отвърна –  Вече са 3-ти клас, а ти – като квачка за всичко, сякаш са малки пиленца!

След последната реплика го обхвана познатата отпадналост, а жена му и децата изведнъж се изгубиха сред свличащите им се дрехи. По дяволите, хвърли се върху образуваната купчина Ицо, сякаш търсеше телата им сред отломките на природно бедствие. Първо напипа 2 пухкави топчета, които се оказаха новоизлюпени пиленца. Те се разписукаха и от роклята на жена му изскочи настръхнала квачка, хвърляйки се отгоре му.

– Чакай, нищо не съм им сторил! – остави ги Ицо, но тя, кацайки на рамото му, изкълва лицето му до кръв. Едва тогава се върна при пилците си, които веднага се сгушиха под нея.

Още не се бе окопитил и се звънна. Отвори и пред него застана метален робот в полицейски дрехи, придружен от 2 блеещи тъжно овце.

– Граж-да-ни-но – посочи той животните – об-ви-няв-ам ви по член, член… – зацикли на последната дума, дошла му явно в повече.

– Добре де, остави члена и карай по същество! – позна гласа на пътния полицай Ицо, досещайки се какво е станало. – Но ако ще ме обвиняваш в магьосничество, трябва да измислиш нов параграф!

– Член…член-па-ра-граф… па-ра…па-па… – задръсти се съвсем паметта на робота-полицай и блокирайки, тежкото му метално тяло се строполи върху мозайката на междуетажната собственост. Дано не я е повредил, замъкна го в антрето Христо – ако домоуправителят забележеше и драскотина, щеше да му създаде куп неприятности.

Докато затвори вратата, двете овце също се намъкнаха.

– Стига сте ми блеяли! – изгледа ги укорително. – Мълчахте, като ми хакнаха акта, а сега надавате вой и за умрелите! Заради вас стана всичко!

Като повечето кибритлии не беше злопаметен – след като му мина, ги настани с пернатите на терасата, предупреждавайки ги:

– И да не изпасете цветята, щото са на тъщата!

Тя се появи следобед и още от вратата подуши, че нещо не е наред:

– Каква е таз миризма, да не си прибрал пак някое бездомно куче!

– Не точно… – опита се да й обясни по човешки сложната ситуация, ама може ли тъща да те разбере… Не само че не повярва в нито една негова дума, а отвори една уста, направи го на нищо…

– Дъщеря ми била кокошка, нещо по-умно не можа ли да измислиш! Глупав нещастник, кажи какво си й сторил, изгони ли я!

– Слушай, гъско… – откъсна се от устата му и преди да довърши, броят на пернатите в дома му се увеличи.

След което, чувствайки се съвсем отпаднал, заспа.

………………………..

Събуди се, или по-точно го събудиха животните. Гъската, съскайки злобно, му дърпаше с човка косата, овцете му ближеха ръцете, а квачката го кълвеше по лицето. Христо протегна ръка към пиленцата, свили се зад нея, но тя така настръхна, че не посмя дори да ги докосне. Сигурно пак му натякваше, на птичия си език, че не заслужава да им е им баща, или нещо подобно. Може и да е права, включи компютъра, сещайки се че не ги е хранил. Клекна на храна за пиленца и на монитора се появиха безброй оферти. Фуражи, смески с витамини, ускоряващи растежа – само за месец ставали за клане! О, не това, слезе по-надолу Ицо, стигайки до подхранване с жълтък от яйце. Лесно осъществимо, зарадва се и хукна към магазина.

Освен яйца купи няколко марули за овцете. Забързан, на връщане се блъсна в едър господин и без много да мисли, го изруга:

– Къде гледаш бе, носорог!

Секунди по-късно бягаше през глава, гонен от огромен африкански представител на споменатия животински вид. Запъхтян, с последни сили изкачи стълбището, хлопвайки вратата под роговития нос.

Добре че е желязна, успокои се докато вареше яйцата, ще издържи, нека си я блъска.

Нахрани менажерията и потърси в интернет всичко за носорозите. Били тревопасни, но веднъж ядосани, преследвали жертвата си до край! И сякаш в потвърждение на последното, изведнъж къщата се разтресе в мощни трусове, а външната врата излезе от касата. Заклещен в рамката й, носорогът напираше мощно да се освободи, събаряйки парчета мазилка.

– Не се отказваш, а? – изгледа го отмъстително Ицо – Само че това, байно, не ти е Африка! – закачи си шапката на рога му, наслаждавайки се на живата картина. Докато разяреното животно я превърна в движеща, откъртвайки и рамката.

Преследван, Ицо се барикадира в банята. Тъкмо пресмяташе колко ли ще издържи вратата и се появи, по-точно телепортира, дребно зелено същество с ококорени като на жаба очи.

– Ти пък що си тук, не си спомням да съм обиждал някого на жаба?

– Не съм жаба, а марсианец! – отговори му Ококорения.

– Не може да бъде! – удиви се Ицо –  Говориш български! Такова чудо няма никъде, нито във фантастичната проза, нито в холивудските филми! Всички извънземни, откъдето и да се появят, плямпат само на английски, сякаш им е втори роден език!

– Остави ги американците, никой не ги е и чувал в Галактиката. Честно казано, и за планетата ви нищо не се знае, освен че има българи.

– Стига бе!? – усети как настръхва от гордост Ицо. – Откъде ни знаят!

– Че как не, пръснали сте се из цялата Вселена, роите се като пчели! И като тях, бързо забравяте какви сте и откъде сте дошли. А имате славна галактическа история, измислили сте и най-точния календар!

– И тук, на планетата Земя, е същото! – поклати тъжно глава Ицо – Велика България се разпада още по времето на хан Кубрат, Дунавска… и тя върви по същия път…

– Хайде бе, още ли не си свършил! – появи се втори марсианец, различаващ се от първия с огромните си слонски уши – Пускай КСМЗВ-то и да тръгваме!

– Какво е това КСМЗВ? – полюбопитства Ицо.

– Квантов субмолекулярен заличител и възстановител – Ококорения извади някакъв приличащ на миксер уред и го насочи към смаяния Ицо. – Според галактическия етичен кодекс трябва да възстановим всичко както си е било преди, никой да не знае за посещението ни!

– Ама аз… няма какво да ми възстановявате… Освен може би възрастта… десетина години от живота ми… А що не и повече…Бих се чувствал много добре, ако съм отново на 20!

– Няма как, правилника забранява всякакво вмешателство! Ще заличим само последните 2 дни, просто ще ги изтрием от паметта ти…

– Хайде бе, стига му се обяснява, губим си времето! – пришпори го Ушестия – Кретенът нищо не заслужава, заради него изразходвахме сума ти  енергия. Излъчихме му я да избегне катастрофата, а вместо това той я използва толкова безотговорно! Добре че датчиците ни я засякоха, както върви, току виж промени фауната на цялата планета!

– Ама аз… отде да знам, да бяхте ме предупредили! – защити се Ицо. – То … кат’ си помисля, вместо да превръщам хората в роботи и животни… можеше да си пожелая много по-хубави и практични неща…

–  Да си! – тросна му се Ушестия – Ама такива сте си българите, използвате всяка възможност да напакостите на ближния си!

По време на разговора Ококорения изчезна от банята и секунди по-късно къщата се огласи за последно от рев на носорог, блеене и кудкудякане.

– Готово! – появи се той отново и насочи КСМЗВ-то към Ицо – Възстанових ги и си тръгнаха, кой откъдето е дошъл… Остава само и теб да оправя!

– Моля те, недей! – ужаси се не толкова от апарата, а от многобройните значения на най-употребяваната българска дума Ицо, явно намерила приложение и в цялата галактика – Няма да кажа на никой за вас, честна дума!

– Да, бе, какъвто си бърборко, остава да ти повярваме – усмихна се иронично Ушестия и се обърна към Ококорения. – Хайде, стига си го държал на мушка, пускай лъча!

– Пуснах го, но нещо не е наред… – ококори се още повече той, сякаш вършеше някаква супер напрегната работа – Май батерията се е изтощила…

– Съвсем ли?

– Има малко на резерва, колкото само да го приспя…

– Приспи го тогава, като се събуди, ще мисли че всичко е било сън. Пък и да каже нещо за нас, кой би му повярвал – благодарение на предпазната защита от светлинни ефекти и холограми отдавна убедихме хората, че на Марс няма живот.

– Готово, шефе! – вдигна отново КСМЗВ-то Ококорения и Ицо мигновено заспа.

…………………………..

Ама че сън, припомни си всички детайли от преживяното, докато ставаше от леглото. НЛО-та, марсианци, всякакви глупости, сякаш гледаше поредния тъп холивудски филм. Така ставало то, коскоджамити тъща да се превърне в гъска!

Ами роботът-полицай, носорогът!

Излезе на терасата и за миг погледа му попадна на няколко перушини. От къде ли са се взели, разгледа ги внимателно. Може би все пак не е било сън, изпълнен с подозрения, хукна към банята, за да се подхлъзне в купчина изпражнения с миризма на познато до болка африканско животно.