Марс и Земя

МАРС И ЗЕМЯ

 Благодарение на д-р Фобос, професор и директор на Център по космически анализи, човечеството сбъдва своя голяма мечта. Той открил машина за телепортиране. Трудът на целия му живот. С тази нова машина на времето той планирал да се телепортира на планетата Марс. А дали ще се върне отново на Земята, въпреки че убеждавал хората за сигурността си, за него това не било от значение.

Знаел всичко за четвъртата планета от Слънчевата система, наричана още Червената планета, защото изглеждала червена на нощното небе.

Дошъл и дългоочакваният момент за целия свят.

Фобос, за по-малко и от минута пристигнал на червената планета Марс, щастлив от гледката и от успеха си взел решение да я облагороди. Измислил начин, по който да пренесе вода от планетата Земя, изобретил ново съоръжение, с което пренесли билиарди тонове с вода на планетата Марс. Оформили се водни басейни – реки, морета, океани. По-късно поникнали растения, обрасло в жива трева. Магически цветя с божествено ухание. Дървета като великани се издигнали. Появил се разнообразен воден свят. Появила се и кокошката, която излюпила множество пиленца. Много наподобявали на земните, но по своему неповторими. Съвършено много животни и растения родила новата природа на Марс.

Появил се и марсианецът. Фобос го кръстил с името Марс. Сега трябвало да го ожени. Първоначално си мислил да го клонира, но след това решил да го ожени за най-красивата земна жена. Така и сторил. Кръстил я с името Земя. Така заживeли на червената планета – Марс и Земя. Знаели досущ какво е обич и уважението. Само тези две чувства познавали. Така им се народили една планета с марсианчета, красиви като майка си Земя, здрави и умни като баща си Марс.

Изминали дълги години, марсианците си живеели в пълна хармония с природните си блага. Не знаели какво е омраза. Почитали и боготворели доктор Фобос, а той им се радвал и ги учил на различни неща. Научил ги на занаяти. Показал им как да си направят свирка. Някои от тях станали превъзходни музиканти. Показал им билките. Станали изкусни знахари. Започнали да помагат на хората от планетата Земя. Давали им съвети – да уважават природата и да я пазят.

Д-р Фобос се разболял от тежка и неизлечима болест. Дълго време бил прикован на легло, без да може да ходи нито да говори. Целият марсиански свят се чудили с какво да му помогне, правили му различни отвари, билки и лекове, но нищо не му помагало. Не минало много и докторът се споминал. Цялата планета заплакали. Тогава усетили какво е чувството на мъка. Страдали дълги, дълги години. Издигнали го в култ. Нарекли го Бог Фобос. Написали цели книги за него. Песни пеели в негова памет. Направили му портрет и всички го почитали.

И след смъртта на доктор Фобос животът за марсианците продължил по старо му в хармония и разбирателство. Научили много от своя създател, учител и бог, те се трудили и грижили един за друг. Създали книга, в която описали всички неща, на които ги е учил доктор Фобос. Така от поколение на поколение си предавали тази свещена за тях книга. Притежавали силно чувство на вяра. Едни от нещата, които пишело в свещената им книга: Да пазят и почитат природните си блага. Да уважават себеподобните си. Да помагат в нужда на хората от планетата Земя, те знаели, че тяхната първа майка дошла от планетата Земя. Марсианският свят бил един напълно съвършен свят. Дори хората от планетата Земя започнали да им подражават. Станали по-вярващи, единни. Грижили се за природата и въобще заобикалящата ги действителност.

Двете планети Марс и Земя били в много добри отношения, разбирали се и си помагали. Минало доста време, когато Деймос, един от пра-, правнуците на доктор Деймос, приятел и съдружник на доктор Фобос, завидял страшно на новосъздадения свят, за което имал заслуги и неговият дядо. Решил да си отмъсти, за това че никой не споменавал името на дядо му.

Качил се на Марс. Всички го приели радушно, а той се преструвал на техен приятел. Отнесли се с него както подобава, нагостили го, дали му подслон. Разказали му за майка им, която била от планетата Земя, показали му нейни портрети. Разказали и за създателя си. Озлобил се още повече Деймос. Марсианците му се усмихвали, а той на ум кроил планове за отмъщение. Цяла нощ мислил и премислял, докато най-накрая измислил.

Като начало им показал парите и как да станат изкусни лихвари и банкери. Не се минало много и ги обзела магията на парите. Някои трупали, трупали, без да се спрат. Парите до толкова ги овладели, че забравили за свещената си книга и ученията на д-р Фобос. Така се получило разделението на бедни и богати. Разделили се на територии, образували държави, а оттам започнали да говорят на различни езици, това довело до неразбирателство и отдалечаване. А парите си предавали от ръка на ръка, и така се появили болестите, множество разновидности. Някои успявали да се лекуват с билки, но за други болести не знаели рецептите. Молили Деймос да им помогне, а той само им обещавал и лъгал.

 

Деймос постигнал целите си, но желанието му било да ги унищожи. Отново отишъл на Марс. Марсианците го посрещнали, но този път не били толкова усмихнати и доброжелателни. Този път не му разказвали за своя създател, а говорили само за пари и печалби. Зарадвал се Деймос от успехите си. И така започнал да разказва за дядо си д-р Деймос, отричал и обиждал д-р Фобос. Излъгал ги, че дядо му ги е създал и че живеят в пълна заблуда. Някои от марсианците напълно повярвали на думите му. Така едни вярвали в Деймос, издигнали го в култ, нарекли го бог. Други престанали да вярват, а една малка част продължили да вярват, да защитават истината и отричали този човек дошъл от планетата Земя. Напълно се разделили марсианците на вярващи и безверници. Появило се едно ново чувство, непознато за тях до този момент, чувството на омраза и безверие. Разбрали какво е лъжата и започнали умело да си служат с нея. Едни вярвали във Фобос, а други в Деймос. Тези от вярата на Деймос мразили и ненавиждали другите от вярата на Фобос. Настанал истински хаос на планетата Марс.

Деймос им показал как от различни плодове могат да произвеждат напитки, които замъгляват съзнанието. Но за голямо нещастие, една вечер както си пирувал Деймос, толкова много се напил, че паднал в някаква дупка и повече не могъл да стане. До края на дните си изтърпял страшни мъки. Споминал се, а марсианците, които вярвали в него, му издигнали паметник.

Всички от планетата Марс започнали дълги и ожесточени битки за власт и пари. Започнали войни между държавите. Докато най-накрая се самоунищожили.

След няколко века се появили други марсианци. Подобни на предишните, но познаващи всички видове чувства-мъка, омраза, алчност… Те не знаели какво е хармония.