Ловци на души
Скучаещият Стейлър Мърфи се ровеше във Фейсбук и вниманието му привлече странна обява: „Купувам души срещу гарантирано повишаване на жизнения статус.” Предложението беше така абсурдно, че го разсмя – нещо, което не му се беше случвало отдавна! Но в един момент се отдаде на размисъл. Само преди дни беше напуснал мрачната затворническа килия беден като църковна мишка. А близки и приятели нямаше. Без колебание потвърди, че има интерес към предложението. Само след минута бе известен да се яви на ул. „Дънстрийд” 213 за оформяне на документите.
– Играта започна да ми харесва! – потри със задоволство длани Мърфи и започна да се приготвя.
Обикаля дълго, но никъде откри търсения номер и посочената му улица.
– Пратиха ме за зелен хайвер! – промърмори си авантюристът и вече се готвеше да се откаже, когато в дъното забеляза търсения номер.
Отвън сградата бе мрачна, достойна за подобна сатанинска сделка, но вътре цареше някакъв снобски късен барок и учудващо оживление. Ненадейно до него се появи чаровна жена с пронизващи теменужени очи, която го дари с най-прелестната усмивка и нежният й глас прозвуча като псалм на небесен ангел.
– Вероятно идвате да се присъедините към подбраното ни общество на щастливи хора? Но кажете как разбрахте за нас?
– Кой не иска да открие пътя към охолния и безгрижен живот? Цената е твърде висока, за това искам първо да видя рогатия. – засмя се дяволито Мърфи.
С престорена невинност дамата отвърна:
– Толкова ли бързате да развалите първото си впечатление?
– Просто искам да се уверя, че съм попаднал на точното място. Все пак за първи път продавам душата си! И дойдох най-вече да си отмъстя на хората, които уж бяха мои приятели!
Още недоизрекъл фразата, той неволно отскочи назад, стреснат и изплашен, защото красивата му събеседница за миг се превърна в грозен рогат дявол. Невярвайки на очите си, заплитайки език, Стейлър запита:
– Но как го направихте?
– Метаморфоза и генетична промяна, както ви е удобно.
– При нас няма скрито-покрито от стила на простосмъртните. Ако сте убеден в намерението си, скоро ще се почувствате, че имате шанса да бъдете в кастата на привилегированите.
– Добре, а като такъв дали ще имам възможност да отмъстя за коварството на моите стари приятели, без да подлежа на съдебна отговорност?
– Ако ме убедите, че заслужават това, ще получите нашата подкрепа и насърчение. Винаги сме насърчавали нашите членове да не спират пред нищо, докато си отмъстят.
– Тогава да оформим съглашението – предложи Мърфи.
След като подписаха бумагите, той понечи да даде писалката на евентуалната представителка на тъмните сили. Тя отвърна с невинна усмивка:
– Не си служа с гъши пера и заместителите им при потвърждаване на подобни контакти. Моят подпис, да го кажем по-разбираемо, е от рода на електронните, неподлежащ на фалшификация или заличаване! – спря жеста му тя.
Дамата застана зад продаващия душата си, допря длани до темето му, при което той усети лек удар като от електрически заряд.
– Честито! Вече можеш да ми обясниш на кого имаш да отмъщаваш, за да ти помогнем – побърза да пресече възможността за обяснение по извършения странен ритуал представителката на „онези сили”.
– Израснах на Марс, в Хелиополис, който беше столица на общността. Бяха изминали сто години, откак първите хора кацнаха на Марс. Бях като част от едно задружно неразделно трио – аз, красивата Мирела, в която бях влюбен още от детските си години, и Мико – син на прочутия барон Телмико. Когато поотраснахме Мирела предпочете мен пред богаташкото отроче. Едва ли имаше по-щастлив тийнейджър в цялата Слънчева система. Обгрижвах я и я обичах с цялото си сърце.
Бяхме вече сгодени, когато заварих в леглото й общия приятел. Тя наивно се мъчеше да ме убеди, че това било само закачка между приятели. Почувствах се така измамен и омърсен, че веднага заминах на Титан в урановите мини, като уведомих близките си за това. Но подлостта на приятелите ми не свърши до тук. Те така направиха, че мама и тате, които дължаха пари на барона, от притеснение се споминаха. Къщата ни веднага била конфискувана от „моите приятели”. Когато се върнах да поискам сметка от Мирела и Мико, които като невинни гълъбчета се бяха настанили в нашата къща. Те извикаха полиция, приписаха ми кражба на семейни бижута. Моята бивша годеница, която обичах с цялото си сърце, даде лъжливи показания, с които ми издейства тежка присъда от десет години в урановите мини. Остава ми твърде малко живот, но ще го използвам да си отмъстя, защото съм чувал, че няма нищо по-сладко от отмъщението и то е еликсир за душата.
– Обещавам ти закрила и подкрепа, но в замяна ще искам подобна услуга – стрелна го с очи пъстрооката. Затова ще поискам от теб да елиминираш една много подла и безскрупулна журналистка. Казва се Радиана Пере, която пречи на прогреса на нашето общество с глупавите си писания. По-късно ще получиш инструкциите. А сега получаваш разкошен апартамент и пари – забавлявай се! – и тя отплува със сластна походка, изгубвайки се сред посетителите на сатанинското гнездо и остави Мърфи зашеметен, неспособен да разсъждава.
Когато се поокопити, той реши твърдо да изпълни задачата. Без да разбере как, в съзнанието му вече имаше готов плана и достатъчно данни за набелязаната жертва и план за ликвидирането й.
Запозна се уж случайно с Радиана в ресторанта и след втората бутилка „Шато Родшилд” тя умело го разпита. И той бе щастлив, че попадна на това красиво, нежно и духовно същество. Неусетно тя подхвана и темата за извънземните. Мърфи отвърна:
– Аз не вярвам, че въобще има извънземни. По-скоро вярвам, че света се управлява от сатаната и подвластните му, който преобръщат живота на всеки от нас.
– А не се ли уповаваш на Бога, Мърфи?
– Родителите ми бяха много вярващи, но кой знае защо, моята вяра се разби в това общество. Вижте само отношенията между човеците. Те не могат да се понасят един друг, а какво остава за народите. Нали виждате, че по целия свят кипят безсмислени войни, умират хора, за да могат шепа милиардери да сложат ръка над света. Според мен Бог ни е изоставил, а тук се разпорежда дяволът.
– Не, не съм съгласна с теб, Мърфи, че дяволът е по-могъщ от Бога и ще ти го докажа! Ти например, ровейки се във Фейсбук, откри тази обява и реши да продадеш душата си, нали?
– Откъде знаете това?
– Има много други наивници като теб, който са обладани от злите сили, но в случая, Мърфи, те съвсем не произлизат от дявола.
– Не, не сте права, защото аз го видях с очите си!
– Човешките очи много често ни лъжат, но погледни нещата от друг ъгъл и ще се убедиш в това. Вече знаем със сигурност, че на тези, които продадат душата си, не са онези, за които се представят. Те ти имплантираха един контролиращ чип и ти разрешиха безнаказано да си отмъстиш, но след като извършиш подобна услуга за тях, нали?
– Да, така е, но чуйте моята история и тогава кажете дали нямам право да си отмъстя!
И той подробно й разказа всичко.
– Разбирам те, Мърфи, но отмъщението е като бумеранг. Довери ми се и ще видиш, че има и други начини!
След продължителен разговор те си изясниха нещата. Следващите часове за Мърфи минаха като в просъница, но накрая започна да схваща, че бе подписал не договор с дявола, а с някой много по-опасен от него. Войната беше неизбежна. Бе му обяснено, че представители на инопланетна раса се опитват да се внедрят сред марсианското общество. И това било началото на тайната инвазия на извънземна раса, напреднала в технологично отношение. Мирела разбрала по някакъв начин, че Телмико бил в центъра на интригата и избягала от него. Напрежението я изкарало от релсите и тя станала наркоманка. Скайлър Мърфи беше получил възмездие, но кой знае защо го обхвана тъжно чувство.
– И сега какво ще правим? – с треперещ глас запита Мърфи.
– Първо ще ти махнем контролиращия чип, а после ще разобличим извънземните пред нашето общество. Вече от много места по света получаваме сведения за тази тайна инвазия. През следващите часове, след кратка хирургическа намеса, съзнанието на Мърфи почна бавно да се прояснява. Журналистката аргументирано му обясни, че това е една от формите, чрез които напреднала в технологично отношение раса от друга планета се опитва да се внедри в марсианското общество. По този начин подготвели почвата за бъдещо нашествие, без човешкият род да разбере това.
Мърфи повече от доволен, възроден и пречистен, без да чака подходящ момент, прегърна Пере с усмивка. Тя даде вид, че не възразява. Дори, преди да го целуне, го поощри:
– Да видим на какво е способен продалият душата си…