Ч. Ш.
– Защо са ти, бабо, очите големи?
Прожектори сякаш блестят.
– С такива, детенце, аз нямам проблеми,
когато звездите блестят.
– Защо са ти, бабо, ушите тъй остри
и мърдат напред и назад?
– Монтираха скоро най-новите мостри,
че имат страхотен обхват.
– Защо ти е, бабо, празна устата?
Ченето си счупи ли пак?
– Скъпа, приемам аз течна храната
и много набързо, на крак.
– В главата ти шишове има забити.
Със тях ли след туй ще плетеш?
– Това са най-мощните свръх сателити.
Едва ли ще го разбереш.
– А кожата твоя защо е на бучки?
Цветът й е, бабче, зелен!
– Ех, много досадни са земните внучки!
Това запомни го от мен!
– От мойте въпроси май вече ти писна!
Вълкът беше по-търпелив.
– Случайно с чинията аз го затиснах.
Горкият не бе отскоклив.