Червената планета

ЧЕРВЕНАТА ПЛАНЕТА

Политам към Червената планета,

към Бога на войната с тез момчета…

Виждам я като Галилей с телескоп

и гледам ледените шапки с микроскоп.

Марс напомня много на Земята –

и е огнено-червена като небесата.

Има сухи морета, реки и блата

кацнем ли – няма нужда от палта.

С вулкани и пресъхнали дерета,

напомня ми за бабините карета.

Усещам всяка гравитация,

летим с голяма мотивация.

Слизаме бързо от марсохода,

пиша поредната кратка ода.

Люлката на човека, казват, е Земята,

но към Марс все ни тегли душата.

Летим все към нея в небесата

и забравяме, че живеем на Земята.

Откриваме там тайни необятни,

суха земя и прашинки непонятни.

Земяните изчезваме като индианци

и все по-често ний сме марсианци.

Земята ни на Марс все повече прилича,

дори глобалното затопляне не ни обича…

Разни планети, комети и звезди

напомнят за живота ни преди

и оставят в душите ни тъмни следи.

Обичам цялата безкрайна Вселена,

но знам, че тук, на Земята, съм родена !