Сътворението…

СЪТВОРЕНИЕТО…

(из цикъла „Библейска фантастика”)

 

 

В началото

бе Словото, а То

бе Бог

и всичко роди чрез Словото

от Бога – мощен извор на добро,

Творец на съвършената Природа.

 

Създаде Той изконната земя,

покрита с водна щир,

с небе над нея,

но пуста и обвита в тъмнина –

Духът само там незрим се рееше.

В утробата на непрогледен Мрак,

сред Бездна от първичен девствен Хаос,

извика Бог: „Да бъде светлина!”

и раздели тъмата с лъч сияен.

 

Разсъмна се –

ДЕН ПЪРВИ  за света –

предвестник изначален на живота,

постави му се граница с Нощта

и в равна мяра

денонощна квота.

 

Настана ВТОРИ ДЕН

и Бог реши

да сътвори небесен свод лазурен,

в най-нежно синьо Той го оцвети

и над земята млада го разтури.

 

ДЕН ТРЕТИ, пълен с паметни дела

бе маратон същински за Твореца –

оттегли Той безбрежната вода

в падините на земните Морета.

Така възникна сушата – Земя,

покрита с благодатна

рохка почва,

поникна в нея първата трева –

зелена, семеносна,

крехко-сочна.

Създаде Бог и плодното дърво –

да се множи от дивно малко семе –

и за да го направи по-добро,

в различни видове го произведе.

 

А в ДЕН ЧЕТВЪРТИ Бог издигна взор

към празния

ефирен свод небесен,

с размях окичи синия простор

със знаци за години, дни и месеци.

Най-ярките и важни светила –

Луна и Слънце –

свода завладяха,

та Нощ и Ден по равно да делят,

и с равна хубост над света изгряха.

Разсипа Бог и бляскави звезди,

които да красят небето нощно.

 

А в ПЕТИ ДЕН,

във въздух

и води,

живот създаде с гений на художник –

моретата изпълни с чуден свят

от пъстри риби,

раци,

земноводни;

във въздуха издигна

да летят

ята

неизброими птици волни.

 

И в следващия,

ШЕСТИ ДЕН поред

се произведе фауна богата –

добитъци,

влечуги,

зверове,

които Бог завъди по Земята.

Като последен творчески акорд

бе първото създание,

скроено

по образ и подобие на Бог –

венец на любовта Му безрезервна.

Извая го от проста земна кал,

но жизнено дихание му вдъхна

Творецът,

и лика си пресъздал –

с умения и чувства го изпълни.

Дари го Той и с разум, и с душа,

нарече го Човек,

жена му даде,

над всичко живо го постави с власт

и го благослови

с неземна радост.

 

След този съзидателен кипеж,

завършвайки делата си усилни,

отдъхна Бог

доволен

в СЕДМИ ДЕН

и го благослави да е почивен.

С неизследима мъдрост

Той вмени

да бъде свят денят

за всички хора –

да славят бащинските добрини

и праведни деяния на Бога.