Сън

СЪН

Марсианец  сънувах… Синьозелени  очи,

като езеро бистро, но се събудих.

Марсианска симфония още в мене звучи

и ме гали с хармония чудна.

Сред червения пясък със скафандър зелен

силуетът му светещ се изрисува,

каза: „Мадам, заповядайте с мен –

да попътуваме!

Вие земна жена сте, ще Ви подаря

мигове за милиони,

хайде, тръгваме – ще Ви разведа

из нашите грандканьони.

Имаме всичко на рубинения  Марс –

полюси със снежни шапки,

вулкани, топли като жар,

лед на хапки.

Ето и за Вас скафандър – без страх

да вървите с мен през бури,

да Ви пази от вятър и прах,

като го турите…”

Силуетът галантно ми се поклони,

сякаш ме канеше на танци.

Ах, защо не могат земните мъже със жени

да се държат като марсианци!