Отвъд

Отвъд

 

Отвъд нивята в жълто жито,

надолу през гори, в които

едреят корени и гранки,

и в мак отрупани полянки,

и още долу през скалите,

с гнездата горе на орлите,

по стръмното зелено било

в реката с дъното изгнило,

едни от други задушени,

се бореха за място мрени.

И всички сомове, шарани,

от Бога горе призовани,

напираха нагоре жадни,

за слънце и безкрая гладни.

И в глътка въздух от небето

настана времето, в което,

видели тази суматоха,

рибарите дотам дойдоха.

А рибите едвам видели

отгоре облаците бели

се гмурнаха и със утеха

обратно в тъмното поеха.

Но долу, в червейче се скрила,

придърпа сома страшна сила

и литна той отвъд водата

нагоре право в синевата.