Осмелих се

ОСМЕЛИХ СЕ

Осмелих се да видя
как Луната ревниво поглежда към Марс
и люлее влюбените си мисли.
Осмелих се да заговоря Слънцето
което ме гледа с млечните си зеници.
Осмелих се да стъпя
в набъбнала локва с нови обувки.
Осмелих се да осмисля своята краткост.
Само сянката чака
да достигна до края на всичко.
Пак сама съм –
планина с прегризани корени.
Пак сама съм –
ръждясала кофа под маса
натъжила дори себе си.
И не защото зимата е неизбежна
и наситена с мълчание.
Навън е мрачен ден
отрасъл в люлка на космичен хищник
направил дом във бенка на бедрото ми.
Смъртта рисува ярки образи.
Гигантско каменно лице
вторачено в небето – също.
В безкрайния вървеж на този свят
съм скитница,
която не забравя да обича.
Дори обичам карамелената бенка
върху огненото жълто.

P.S.   Марс – карамелена бенка
Слънце – огнено жълто

Марс на фона на Слънцето

Червеникаво-кафявият цвят на планетата се дължи на наличието на железен оксид или по-познат като хематит или ръжда. Също така може да изглежда карамелен,както и други подобни цветове като златист, оранжев, светлокафяв, в зависимост от състава на минералите по повърхността на планетата.