Марс

Марс

Няма да повярваш, мой приятелю скъп,

погледни нагоре – бях на онзи червен кът!

Маринър 4 първи до там е прелетял,

и заклевам се – най-красивата планета е видял!

Ами, да! Кацнах аз с моята ракета

на далечна марсианска пътека.

Ах, това загадъчно тяло червено,

изглежда тъй нежно и необременено.

Ходя аз и забелязвам отдалече

невиждана висота и едно човече.

Връх Олимп величествен, неповторим,

с образ чуден трудно доловим.

До него червен ангел непоклатим,

добър, но и леко непредвидим.

Разперва бързо той крила и

излита в марсианската хладина.

Вървя си аз и се наслаждавам,

и тихо пътя свой си продължавам.

Нещо случи се фантастично,

вулканът голям проговори ми прилично:

„Внимавай, рожбо от Земята,

пази таз природа непозната.“

Гледай ти – оказа се сега,

на Марс имало митични същества!

Върхът Олимп наистина говори –

ангелът закриля го, готов да се бори.

Усмихнах се и продължих,

минах и до един гейзер див.

Съкровища какви видях,

цветове магични – онемях!

Тъмно бе, ала се носеше вълнение,

бях в едно мечтано измерение!

Тази земеподобна планета уникална,

изглежда красива, но и малко фатална.

Мистична и гостоприемна планета,

шарена с история може би нелека.

Носи ме гравитацията луда, нелогична,

на таз повърхност по характер различна.

Ако зависеше от мен,

щях да съм там и на този ден.

Ала тогава ангелът добър

излезе строг и даже зъл.

Помоли ме учтиво да се прибирам,

и в родината неуморно да апелирам:

„Марс е чудо недокоснато от човека,

но хора пазете вашата Земя тъй клета.“

Въздъхнах тъжна, унила сега,

с таз красота как да се разделя!

До последно я гледах с насълзени очи,

сърцето ми не иска с приказката да се раздели.

Посланието на това крилато същество

трябва да предам на нашето общество.

Стиснах юмруци и погледнах напред,

време е и Земята да се въведе в ред.

Минават години хората растат,

но трудно отговорност ще понесат.

Всеки мая се и ахка

как природата бавно повяхва.

Не им ли идва на ум,

че ние сме виновни за този бум.

Мъдростта кога ли ще ни сполети,

земите ни да съхрани.

Растем и винаги ще е така,

ала нуждаем се от светлина.

Земята е засегната вече,

има нужда от ангелското човече.