Марсиански пейзаж

Марсиански пейзаж

 

Зад хоризонта под чертата тънка

по сферата на твоята сетивност

въображението ми пристъпва,

а времето е вакуумно тихо.

 

През пясъците, глухите морета

единствено сърцето ми се чува

в туптежа му невидимо и ретро

звучи човешки глас, човешка дума.

 

Събрах си камъчета марсиански –

дъхът им е на вечната вселена,

закърпена дъга в пейзажа странен,

матрицата на приказка зелена.

 

Съкровищата мои са пред мене…

Разглеждам ги сега със веща лупа

произходът им марсиански, земен

поредният е, синият им дубъл.

Оставете коментар