Малък проблем

Малък проблем

 

Когато хората пораснаха, аз взех, че се смалих.

Помогнете, моля, затова ви пиша този стих.

 

Загубих се в саксия – джунгла непрогледна,

на една песъчинка реших да поседна,

и върху мен се изля такъв страшен порой,

че просто се почувствах като Ной!

 

Щом излязох (с триста зора

изплувах от пороя)

небето зърнах и – о, хора,

това червеното какво е?

 

Това е Марс, досетих се сама.

Да, отговорът беше лесен.

Загледах се във нощната тъма.

Изглежда много малък и чудесен!

 

Ами ако се преместя там,

нека ми е зле!

А как да стигна – не знам,

не разполагам май с криле.

 

Та, имате ли вий ракети? Чинии или совалки?

Затова ви пиша този стих.

Може и да са като играчки малки.

Че когато хората пораснаха, аз взех, че се смалих.