Към звездите

Към звездите

Песъчинка – Вселена навярно не съм,
но се моля все пак – прилуни ме!
Нека бъде наужким, нека бъде насън,
нека даже звезда съм – без име.

В неизвестна галактика – нека съм звън,
метеорен поток Леониди.
А пък аз тук какво? Във сърцето ми – трън.
И не мога лъчите да видя.

Щом си мъж – си от Марс. От Венера съм аз
по причина на пол. То е ясно.
Но не беше ли редно да стопим този мраз,
към звездите с любов да пораснем?

Да загърбим суетност и вятър ревнив
/той е също от друга планета –
зъл нашественик/. Ето виж – грабвам статив –
вместо него – рисувам ти цвете.

Ти се чудиш – доколко ронливо е то
с всяка смешна надежда за вярност.
Аз от него откъсвам се – като листо
и ще кацна самотно във Варна.