Когато хората

Когато хората

 

 

Когато хората поискаха

да овладеят вечността,

изконна, вярата потиснаха,

допуснаха и дързостта

 

да се възмогнат над природата,

да се надбягат с битността,

от всичко търсиха изгодата,

забравяйки си земността.

 

Когато хората повярваха

в Божествения свой парад

и с времето се надпреварваха,

не зрящи своя маскарад.

 

Те грешни безпардонно, лъгаха

да оправдаят алчен път,

съвсем безцеремонно сръгаха

естественото в свойта плът.

 

Когато хората се блазнеха

да имат собствена звезда,

от чужди намеци се дразнеха,

живейки в пламнали гнезда,

 

вилняха, страдащи изгаряха

в безумните  си бесове,

неврозно, вкупом отговаряха

с безсилните си гласове.

 

Когато в нищото пропаднаха

и стенеха за къшей хляб,

когато огъня откраднаха

и кръгозорът стана сляп,

 

тогава хората пораснаха

и проумяха гибелта.

Те ничком с пясъка се сраснаха

и промениха си целта.