Когато хората пораснаха

Когато хората пораснаха

 

Стихотворение

 

1. Преодолей вечния си страх

недей да бъдеш вечно плах.

Научи се да живееш с истинските чувства,

за да допуснеш нови царства.

2. Като млад бунтар си бил,

а не съжаляваш ли че пътя ти си изкривил?

Сега порастнал и мъдър човек,

можеш да живееш дори и век.

3.Ако трябва на друга планета иди,

но осъзнай големите си грешки ти.

Сам, но с мечтите си бъди,

заобиколен от хора с умно мислещи глави.

4.На Марс сред странници си ти,

но напътстван от забавните игри.

Кажи зрял човек ли си,

ако ума ти разум не го краси!

5. Можеш сам да преодолееш трудностите,

Ако избягваш волностите.

Не бъди ти и егоист,

бъди човек сред огъня най-чист.

6. Запази детските мечти,

но душата си почисти,

Нека да пърха от радост сърцето,

и да има само надежда в лицето.

7. Когато порастнеш ше осъзнаеш грешките,

ще забравиш, че са съществували пушките,

Но истината е само една

ти никога няма да си самотна пустинна сърна.

8. Живей живота си докато си млад,

все едно усещаш как в устата ти се топи шоколад.

Бъди горд младеж сега

и почувствай истинската свобода.

9. След време няма да я има мама,

ти ще се чувстваш сам в океана.

А истинската ти мечта

ще бъде да получиш топлина.

10. На друга планета си сега,

млад, неопитен, незнаещ какво е доброта.

Заобиколен от безгрижие,

неосъзнаващ какво е задружие.

11. Сега си млад, не знаеш какво е чест,

но няма току така да получиш този жест.

Ти сам трябва да узнаеш що е то,

да изпреварваш без причина времето.

12. Порасни достоен ти,

гордей се с името си,

Не забравяй детството си,

и живей  за чувстата си.

13. Копней, мечтай играй,

но не забравяй че ве някога ще наближи и твоят край.

Бъди сама изгряваща звезда

в твоята нежна душа.