КОГАТО АЗ ПОРАСНАХ
М-омче обикнах много отдавна,
А-з тук родена съм, на Марс пък той.
Р-азбирате ли, нямше да стане
С-ърцата ни да открият покой.
И-той ми каза: „Ще се покатеря
А-ко трябва и на щитовидния Олимп”
„Н-едей!”-отврнах-„И да се намерим-
С- ред своите мечти ще изгорим”
К-рещя от болка, с въглероден гняв,
А- лено оцветяваше света си:
„Л-юбов ли е, прилича на война?!”
Ю-мрук пречупи кървавите пръсти…
Б-ез думи му обърнах гръб,
О-колко трудно бе и колко жалко.
В-се още чакам всеки път
Н-а месец 26-ти да се доближим замалко…
Е-няма как да бъде друго яче-
В-селената така ни е орисала.
Ъ-гли различни – наказание
З-а всяка мечта лекомислена.
М-омче обичах отдавна-
О-т тук съм аз, от Марс бе той.
Ж-елаех го, ала пораснах-
Н-е може, знам-да бъде мой.
А- ла вечер още го сънувам…