Когато аз пораснах

КОГАТО АЗ ПОРАСНАХ

М-омче обикнах много отдавна,

А-з тук родена съм, на Марс пък той.

Р-азбирате ли, нямше да стане

С-ърцата ни да открият покой.

И-той ми каза: „Ще се покатеря

А-ко трябва и на щитовидния Олимп”

„Н-едей!”-отврнах-„И да се намерим-

С- ред  своите мечти ще изгорим”

К-рещя от болка, с въглероден гняв,

А- лено оцветяваше света си:

„Л-юбов ли е, прилича на война?!”

Ю-мрук пречупи кървавите пръсти…

Б-ез думи му обърнах гръб,

О-колко трудно бе и колко жалко.

В-се още чакам всеки път

Н-а месец 26-ти да се доближим замалко…

Е-няма как да бъде друго яче-

В-селената така ни е орисала.

Ъ-гли  различни – наказание

З-а всяка мечта лекомислена.

М-омче обичах отдавна-

О-т тук съм аз, от Марс бе той.

Ж-елаех го, ала пораснах-

Н-е може, знам-да бъде мой.

А- ла вечер още го сънувам…