Историята на звездите

Историята на звездите

Тук на куп са се събрали

хиляди звезди засмяни,

обикалят те планети,

 и галактики хилядолетни.

Една след друга си разправят

за света и за Земята.

-Аз бях на Земята

и видях Луната.-

рече първата звезда.

-Аз до Слънцето се приближих

и се стоплих.-

продума втората по ред.

-А пък аз стигнах до Марс.-

обади се един глас.

-Скали от червен прах ме впечатлиха,

но в сравнение със Земята не спечелиха.

Вярно, една и съща големина,

но различна е тяхната сърцевина.

-Аз Земята не харесвам!-

Каза втората звезда.

-Пълна е с любезни!-

Поклати своята глава

Полярната звезда.

 -Има любезни,

но и безполезни!

Учените чудят се сега

какво се случва в Галактиката.

Откога звездите си говорят,

откога са тук?

Откога ли си говорят,

или издават звук?

С белите престилки

умуват те:

-Защо не сме ги чули?

Кажи ми, моля те!

-Остави ме!-

Обажда се един.-

Не съм свободен,

пресъздавам Рим.

-Аз машина на времето създавам,

и следи във времето оставям.

След време щом я създам

твоят Рим не ще е там.

Сега майка и дете

от космическото небе

 се чудят за това

 какви са тези хора:

-Защо се карат тези същества?

Да не би да е от умора?

-Не, те винаги се карат за това,

кой е най-добрия в света.

-А битката ще разрешат ли?

-Не докато се дърпат!

Запомни,

детето ми,

твоята работа е да отмаряш

със свойта светлина

хората трудолюбиви по таз земя.