Из „Дневникът на един землянин“

Из „Дневникът на един землянин“

2083 година

Водя този дневник

в този мрачен делник,

с цел историята от миналите години да предам,

няколко събития и тайни да издам.

Всичко започна през две хиляди и дванадесета година,

в нейната тежка и студена зима.

Тогава върна се на Земята

капсулата с въздух, изпратена в небесата.

Марсиански елементи открити бяха в нея,

ала влиятелно правителство от очите човешки отне я.

И минаха години в забрава,

докато една силна държава

не излезе с изявление,

което хвърли човечеството в изумление.

И пред човешката раса се разкри,

че идват нейните „космически дни“,

че Вселената ще покорим с технология нова,

че полагаме на успеха нашата основа,

че с други раси и цивилизации ще живеем

и за все нови и нови висоти ще копнеем.

Разработена бе технология,

развиваща нова ера в нашата космология.

С годините построени бяха машини странни,

построиха се и космически кораби екстравагантни,

изчисления и нова математика се родиха,

познатия ни свят те преоткриха.

Правиха се опити, залагаха се експерименти,

идваха и си отиваха президенти,

тайни организации се раждаха и умираха,

силни лидери властваха и си отиваха.

Ала успяхме в 2055 година

да приемем Космоса за втора родина.

Човечеството направи гигантски стъпки,

направихме велики, неподозирани постъпки.

Ето как стоят сега нещата

в 2083 – годината на НЕнищетата:

общуваме с всякакви раси,

обществото не е разделено на касти,

мирни договори имаме с други населени планети,

споразумения правим със същества от комети.

В разцвет е планетата Земя,

дава на всеки равни ресурси и блага,

нациите живеят в железно изкован мир,

екологични проекти има навред и на шир,

няма болести, няма зараза,

няма завист и злоба, няма омраза.

Човекът от своята люлка излезе

и в нова епоха навлезе,

а хоризонтът е пред нас…

Дневникът на един землянин приключва в този час.