Земята

Земята

 

Земята – синята планета,

наскоро от хората превзета,

а природата вече едвам крета.

Казваме, че това е наш сладък и красив дом,

а някак мрачни градове и синьо небе за фон

никак не са в тон.

Земята е голям балон, пълен с газове вредни.

В него се душим – беззащитни същества дребни.

И сега може на никой да не му пука,

но когато той се спука,

всички жестоко ще съжаляваме

и ще се чудим как да оцеляваме,

но ще е прекалено късно тогава.

Нека действаме сега – краят наближава!

Все повече напредваме технологично,

но душевността намалява драстично.

Превърнали сме се в едни прости консуматори, експлоататори, имитатори,

управлявани сме от диктатори конспиратори, манипулатори.

А къде са будните новатори

да издигнат хората като с ескалатори?

Илюминатори да отворят очите на хората,

които скоро ще се превърнат в калкулатори!

Електроника тук, електроника там.

3Д телевизия, за какво ми е – не знам.

Кога ли за последно сме посетили някой храм?

От постоянния стрес и еднообразно ежедневие

се превръщаме в машини,

работейки за важни клечки в лимузини.

Ние, хората забравяме връзката си с природата

мислим се за най-добри, единствени и сме си сложили короната.

А в нашата вселена има безброй планети и 300 секстилиона звезди.

Наистина ли още си мислим, че сме сами?!

И тя продължава да расте,

а може би са две,

или пък са безброй много те…

Едва ли някой някога ще разбере!

Ние сме като песъчинка в пустиня,

като капка в океана,

мъничка и бледосиня,

съвсем случайно изтървана!

И защо сме тук сега?

Дали не е просто някаква игра?

Има ли смисъл всичко това?

Като мравчица, която всеки момент може да бъде настъпана

и всичко да приключи на мига.

Но дали е така?

Няма значение дали си малък или голям,

щом си тук, значи си избран!

Животът е в постоянен кръговрат и никога не спи.

Един умира, друг се ражда, следващият може да си ти!

И всичко е взаимносвързано в едно.

Дори атомите на някогашна звезда – огромно плазмено кълбо,

сега съставят нашето тяло

Но преди всичко сме душевни същества

с божествена искра

и имаме силата да променяме света.

С всяка своя мисъл, с всяко свое действие с помощта на любовта.

Всяка наша крачка към желаното спасение,

всяка надежда за бъдещото поколение.

Едно оръжие ни трябва – вяра в нас самите,

че можем да контролираме съдбите!

И когато станем по-добри хора,

и се разбираме прекрасно с майката природа

ще бъдем готови да преоткриваме нови светове,

да помагаме на извънземни цивилизации както може би го правят те.

Стига само да не сме като паразити,

планетите и без това си имат работа с падащи метеорити.