За миг затварям си очите

За миг затварям си очите 

За миг затварям си очите.

За миг единствен, само мой.

В душата ми дълбоко скрити –

мечти разкриват се безброй…

Като с ракета хвърковата

напускам скръбната Земя.

Подминах даже и Луната,

плувайки в далечни небеса.

Въображението ми е спътник

и винаги до мен лети.

Даже в скала да се разбия,

то заедно със мене ще скърби…

А много са скалите във живота,

астероиди дебнат всеки час.

И молиме се всички с неохота

„дано в комета се превърна аз”.

Дано, но гръм се чу в далечината,

отломки падат вън като сълзи.

Очите ми отваря самотата,

разбивайки летящите мечти…

Когато хората пораснаха,

забравиха за всеки блян.

И борят се – кой е по-силният,

кой от кого е по-голям…

А, като ги гледаш, малки са –

мънички хора с мънички мечти.

Ракетите отдавна прашни са,

едва ли някой някога ще полети..

За миг затварям си очите

и зная той е само мой.

Не трябва на земята да стоите,

щом горе чакат ви    …. звезди безброй!