До Земята и обратно

До Земята и обратно

 

Я се виж? Ти ли падна от Марс?

Как уцели пък точно Земята?

Тук животът е повече фарс,

не се върти, а бързо се премята.

Какво се чудиш? Паднал си сред хора

и те са по-жестоки от животно.

Да беше си седял на Марс отгоре,

а ти се пулиш тук, сега. Страхотно.

Антенките ти доста са накриво.

Изобщо не улавят „красотата”.

Живуркаме си ние, причудливо,

но само си живуркаме, сакато.

Човекът, казват, доста е пораснал.

А ти си любопитен да ни видиш.

Висок е точно милиметър щастие,

но два-три километра му се свидят.

Вечерята изстинала от снощи,

но хайде, заповядай, почерпи се.

Китайското е все на мода още.

Вземи си де, от уличното писе.

А вие ли от Марс сте тия дето –

ужасно грозни, малки и зелени,

(добре сте си, добре сте общо взето)

които просто вечно са засмени.

А ти пък как реши, бе, точно тука,

от Марс, та на Земята да се пльоснеш,

планета дето става за…боклука.

Вземи ме, моля те, преди да тръгнеш.