Дори тогава

Дори тогава

 

От Марс ли съм или пък от Венера

е все едно, защото си далеч.

Опитвам се пътечка да намеря

на всяка нощ във синкавата глеч

 

и в бледия варак на всяко утро,

защото знам – ти, твърдо земен мъж,

владееш диамантените сутри

на някакъв космично нежен дъжд

 

и някаква дъга безумно нежна.

Тя пак напомня чужди небеса.

Навярно съм потънала в безбрежност,

но твойте мисли стоплящи не са.

 

И твойте стъпки не към мене водят.

Ти скитник си, аз впервам тъжен взор,

мечтая си със тайни луноходи

да сипна в твоя делник мелхиор.

 

Но знам – дори да бях Алфа – Центавър,

ти щеше да си Слънце не за мен.

Е, нека съм от Марс. Дори тогава

аз бих се скрила в плач или рефрен.