Дете на Вселената

Дете на Вселената

 

Аз съм просто дете на Вселената,

съчетала безкрая и нищото.

В звезден прах и мъгли съм зачената,

в сблъсък между телата космически.

Марс беснее в кръвта ми неистово

и едва се побира във вените…

А Венера рисува сърцето ми

с много нежност и с много търпение.

Слънце огън запали в очите ми,

да стопявам с един поглед айсберги.

Този  дълг тегли ме с девет цяло и

осем метра в секунда към майка ми.

Мои братя, не съм съвършена, но

ви подавам за помощ ръката си.

Аз – хибриден шедьовър на тленното

и на вечното. Коктейл от крайности.