Двойните планети

Двойните планети

 

Веднъж залутана сред тъмната вселена,

обзета от космическа тъга,

потърсих лек за своята душа ранена

от скуката, носталгията по дома.

 

Видях звезда с живителен отблясък

с танцуващи планети две.

Досущ еднакви. На живота дали тласък,

надежда зърнах в тези светове.

 

И през глава се втурнах към едната.

Не жалех своя малък космолет.

Когато стъпих, бях си на Земята

в един прекрасен девствен лес.

 

Навред искреше съвършенство,

кристални ручеи, гигантски цветове.

А тишината раждаше блаженство.

Спокойствието носеше ме на криле.

 

И все пак в рая нещо не намирах.

Залутана в неземната гора,

помислих си, щом разум не съзирам,

кому е нужна тази красота.

 

С надеждата да срещна братя

към втората планета полетях,

ала убийствена, жестока радиация

изхвърли ме сред облак звезден прах.

 

И сякаш с пръст показа ми съдбата

на двойката планети участта.

В едната виждах миналото на Земята,

а в другата зловеща бъднина.