Да помечтаем за Марс

ДА ПОМЕЧТАЕМ ЗА МАРС

 

Толкова дълго

вървях с теб ръка във ръка!

/Все исках да стигнем

хоризонта поне!/

И някъде там…

Там, под седемцветна дъга,

уморени от път,

да поседнем, да пием кафе!

Не си давах сметка.

А изчислих случайно,

ако не гонехме хоризонти със теб,

а бяхме вървели към звездите сияйни –

да бяхме стигнали Марс –

там да си пием кафето!

Нямаше да ни тежат

толкоз годините –

товарът щеше да е по-лек от перце!

Пребродили всички

марсиански пустини,

щяхме да спрем нейде

уловени, все тъй, за ръце!

И под стъпките ни

щяха да цъфнат цветя –

семена донесени в моята дреха!

А щом изтръскам

единия само ръкав –

навсякъде щяха да бликнат

реки и морета!

-2-

А подир тях –

птиците скрити в косите ми

ще литнат

над новата своя планета,

ще поискат те

нови гнезда да извият

във току що израсли край нас

зелени дървета…

Той, Животът се ражда от двама

и с обич!

В себе си носи

Път,

Дъжд,

Слънце

и Вятър!

И където да идем –

добри вестоносци

ще бъдем –

напуснали нашата майка, Земята!

Но сега сме си тук!

И мечтаем самотно…

Ако Вятърът спре

и дъждът си отиде,

дали да потеглим –

за отвъд хоризонта,

или в нощната вис,

тоя Марс,

поне да го видим!