В безкрая

В БЕЗКРАЯ

Аз бях там – на множество планети,

с лъчите на безброй слънца огрети.

Пътувах с мисълта си мигновено.

Повярвайте, говоря откровено.

 

Отчаяно на Марс издирвах знаци.

Намерих само прах и камънаци.

И няма там човечета зелени,

усмихнати, поклащащи антени.

 

До Юпитер прескочих, до Венера.

Спомням си го, сякаш беше вчера.

А после се отправих към безкрая…

Все повече мечтаех да узная…

 

Виждах смаян – звезден прах как свети

в опашките на хиляди комети.

Дори поспрях се само за минутка

до някаква зловеща черна дупка.

 

Докоснах се до светове красиви,

с гори, реки, поля – първични, живи.

Със свирещи листата хороводи,

под блесналите цветни небосводи.

 

С червени, сини, жълти водопади

и с жители във чисти, бели сгради.

И всички са усмихнати, спокойни

на райските планети там безбройни.

 

Аз питам се отчаяно, човече,

защо са всички толкова далече?!

А може би сме още недорасли…

А може би за тях ще сме опасни…

 

 

Не бързайте да пращате носилки

и тези там… със белите престилки.

Че бяхте там сега си представете!

Поне за миг го само допуснете!